top
logo

Halal


Начало Съдебна хронология
.
Петък, 07 Май 2010 11:54

 

СЪДЕБНА ХРОНОЛОГИЯ НА МЮСЮЛМАНСКОТО ИЗПОВЕДАНИЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В БОРБАТА МУ ЗА ЛЕГИТИМНОСТ И РАВНОПОСТАВЕНОСТ СПРЯМО ЗАКОНА И РЕАЛНИЯ ИЗБОР НА МЮСЮЛМАНСКАТА ОБЩНОСТ В ПЕРИОДА ОТ 1997-2010 Г.



Висшият мюсюлмански духовен съвет /ВМДС/  e избран на върховна мюсюлманска шура проведена на 07.08.1996 г. и регистриран съгласно чл.16 от Закона за изповеданията (отменен) с Писмо №239/11.09.1996 г., на директора на дирекция „Вероизповедания” при Министерски съвет, със Заповед № Р-42/10.09.1996 г. на Заместник Министър Председателя на Министерски съвет, която утвърждава председателя Недим Хафъз Ибрахим Генджев и

 

29 членове на ВМДС.
На 28.10.1997 г. в гр.София без решение на ВМДС и в противоречие с Устава на мюсюлманското изповедание от 1996 г. е проведена НЕЗАКОННО “Национална” мюсюлманска конференция с делегати активисти на ДПС, която избира Мустафа Алиш за Главен мюфтия  и бившия депутат Хюсеин Карамолла за председател на Висш духовен съвет.
ВМДС с председател д-р Недим Генджев обжалва пред Върховния административен съд проведената през месец Октомври 1997 г. т.н. Мюсюлманска конференция, избрала за Главен мюфтия Мустафа Хаджи, след което не получавайки справедлив съдебен процес ВМДС заведе дело в Европейския съд по правата на човека гр. Страсбург. През 2004 г. той спечели делото, Европейският съд осъди българската държава. /Приложение №1/ в ползана ВМДС с председател д-р Недим  Генджев.
Междувременно през 2000 год. отново нередовно свикана, беше проведена друга незаконнамюсюлманска конференция, на която за Главен мюфтия беше избран Селим Мехмед и за председател Мустафа Хаджи.
През 2003 г. влезе в сила Нов Закон за вероизповеданията. Чрез този закон се въведе регистър на вероизповеданията в Софийски Градски Съд /СГС/, а вписванията на заварените по действието на отменения вече Закон се извършват служебно от съда въз основа на § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на вече действащия Закон за вероизповеданията. Съгласно това беше направено вписване на ръководството на Мюсюлманското изповедание /МИ/ - представлявано от Селим Мехмед и Мустафа Хаджи по Фирмено дело № 1659/2003 год. на 8-ми състав на Фирмено отделение към СГС.
Висшият мюсюлмански духовен съвет обжалва пред СГС Националните мюсюлмански конференции  проведени пред 1997г. и 2000 г.  
Делата се точиха години и едва през 2004 с решение №1262 и  №1263/2004 г. двете конференции бяха обявени за нищожни с влезли в сила решения.  
На 08.03.2004 г. СГС се произнесе по жалбата на д-р Недим Генджев с Решение по гражданско дело № 1263/2003 г. /Приложение №2/, с което обяви за нищожни решенията на Национална мюсюлманска конференция, проведена на 23.10.1997 г. избрала за главен мюфтия Мустафа Хаджи и за председател Хюсеин Карамолла.
Също така пак на 08.03.2004 г. СГС се произнесе и по гр.д. № 1262/2003г. /Приложение №3/ на Кемал Алиш Мутлу и обяви за нищожни и решенията на Национална мюсюлманска конференция, проведена на 28.10.2000 г. и избрала за главен мюфтия Селим Мехмед, а за председател на Висшия мюсюлмански съвет Мустафа Хаджи.
На 28.05.2004 год. СГС с Решение №3/08.03.2004 год.  по фирмено дело № 1659/2003 год. на МИ, заличи от регистъра на вероизповеданията Селим Мехмед и Мустафа Хаджи, избрани на НЕЛЕГИТИМНА и НЕЗАКОННА Мюсюлманска конференция през 2000 год.
След обявяване нищожността на Националната конференция чрез Решение № 3/28.05.2004 г. и влязлото в сила съдебно решение, с което се провъзгласява нищожността на конференцията през 1997 г., актуална остава регистрацията на Висшия мюсюлмански духовен съвет с Председател Недим Хафъз Ибрахим Генджев, която следваше да бъде вписана в регистъра на Вероизповеданията при СГС. Но с Определение от 19.07.2004 г. по фирмено дело №1659/2003 г. СГС вместо да впише единственото актуално ръководство на Мюсюлманското изповедание - ВМДС с председател Недим Хафъз Ибрахим Генджев, съдия Драгомир Драгнев НАЗНАЧАВА за представители на Мюсюлманското изповедание в България: Фикри Сали Хасан, Ридван Мустафа Кадьов и Осман Хасанов Исмаилов, които да представляват и управляват вероизповеданието до влизане в сила на съдебно решение, с което се признава кой е законен представител на вероизповеданието. Това е безпрецедентен случай, груба намеса в делата на вероизповеданието  чрез дирекни назначения на неговите управляващи. Закона за вероизповеданията не дава никакво основание, нито делегира права на регистърния съд да назначава или освобождава особени представители. Регистърният съд има единствено правата да вписва обстоятелствa. След като има две влезли в сила съдебни решения, които заличават ръководствата, избрани 2000 год. и 1997 год. единственото задължение, повелено от Закона за вероизповеданията, е регистърният съд да впише последното легитимно ръководство в съответствие с Преходните и заключителните разпоредби на Закона - това законно ръководство е именно регистрираното през 1996 г.
Всички тези неправомерни действия се извършват под пряката диктовка на председателя на СГС Светлин Михайлов, който след извършването на това назначаване на Особен представител на изповеданието, издига съдия Драгомир Драгнев на поста председател на Въззивното отделение на СГС.
С частна жалба ВМДС обжалва Определението за НАЗНАЧАВАНЕ на временно ръководство от съдия Драгомир Драгнев.
На 29.10.2004 год. Софийски Апелативен Съд /САС/с Определение № 648 по ч.гр.д.№1816/2004 год. /приложение №7/ на ВМДС, ОБЕЗСИЛИ, като недопустимо Определението от 19.07.2004 г. по ф.д. №1659/2003 год. на СГС за назначението на временно тричленно ръководство.
На 20.01.2005 год. Върховен касационен съд /ВКС/ със свое Определение № 46 /Приложение №8/ ОСТАВИ В СИЛА Определение №648/29.10.2004 год. на САС, с което се отменя назначеното ръководство.
Наред с Определение № 46/20.01.2005 год. ВКС с Определение №45/20.01.2005 год. /Приложение №9/ ВРЪЩА ДЕЛОТО на Мюсюлманското изповедание на СГС за вписване състава на ВМДС с председател Недим Генджев, съгласно разпоредбите на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за вероизповеданията.

Въпреки Определенията на ВКС на 03.02.2005 год. в противоречие на Наредба № 14 за водене и съхраняване на регистрите за вписванията   без известно основание и без да са изпълнени Определенията на ВКС, новоназначената съдия председател на 8-ми състав - Анна Баева, започва воденето и наблюдението на ф.д.№1659/2003 год., предоставя оригинала на фирменото дело на МИ на Главна прокуратура, вместо да им предостави копие. Това е видно от Писмо до Върховна касационна прокуратура /ВКП/ от СГС от 01.06.2005 г. /Приложение №11/
С неправомерното предоставяне на оригинала на фирменото дело се цели да се възпрепятства вписването на влезлите в сила Определения на САС и ВКС. Със становище на Главна прокуратура делото е било върнато на 29.06.2005 год., видно от Писмо с изх. № 7828/2005 год. на ВКП. /Приложение №12/. ВКП напомня на председателя на СГС с Писмо от 20.07.2005 год./Приложение №13/, че фирмено дело №1659/2003 год. по настояще, към тази дата се намира при административния секретар на СГС . Всяко позоваване на СГС по нататък в съдебната сага на изповеданието, че делото е във ВКП е груба лъжа и манипулация. 
На 29.06.2005 год. с Писмо под същия изходящ № 7828/2005 год. на ВКП, същата е върнала фирмено дело №1659/2003 г. на СГС в 3 (три) тома. От този момент нататък документацията по фирмено дело №1659 не е напускало СГС.
Но съдия Анна Баева по настояване на председателя на СГС Светлин Михайлов, умишлено не вписва обстоятелствата, видни от влезлите в сила Определения на САС и ВКС. При многократните Писма на ВМДС до СГС да се извърши задължителното вписване на Определенията фирмено отделение на СГС е отказвало с мотив, че делото се намира във ВКП, макар че Светлин Михайлов и Анна Баева много добре са знаели, че то  не е във ВКП, а се намира под тяхно разпореждане.  Девет месеца председателят на СГС Светлин Михайлов и председателката на 8-ми състав на фирмено отделение съдия Анна Баева възпрепятстват правосъдието, укривайки при себе си документацията на фирмено дело №1659/2003 г. и заблуждавайки САС, че документите по делото се намират във ВКП. По данни, които вече сме представили, документите по делото не са изнасяни официално извън СГС след връщането му от ВКП, чрез писмо от 29.06.2005 г. с изх.№7828.

Междувременно съдия Анна Баева на 11.05.2005 год. без официално да е изискала до този момент фирменото дело на Мюсюлманското Изповеданието постановява в един ден пет съдебни решения по него, без да е ясно как се е сдобила с документицията по фирменото дело. Две от тези решения, освен незаконосъобразни, са постановени като пряк резултат от неспазването на постановените преди това съдебни актове (определения на ВКС) и несвоевременното вписването на обстоятелствата по тези актове:

  1. Решение № 6 /Приложение №16/, в което съдията нарушава Закона за Вероизповеданията и Закона за съдебната власт, като не изпълнява влязлото в сила Определение на ВКС. В това решение тя отказва да впише ВМДС в състав избран на Върховна мюсюлманска шура, проведена на 07.08.1996 г., но вписва Устава на МИ приет на същата мюсюлманска конференция приета през 1996 г. и същевременно заличава тричленния състав, като предоставя на ВМДС 14 дневен срок за обжалване на  Решение №6/11.05.2005 г.

2. С Решение № 7 /Приложение № 17/ с предходно заличеното тричленно ръководство и с чужд устав съдия Анна Баева регистрира ръководството на Мюсюлманското изповедание, избрано на отново нелегитимната конференция от месец май 2005 г., свикана от заличената тричленка. Т.е. от заличено ръководство съдия Анна Баева взима мотиви за свикване на форум. А се позовава на Устав, който самата тя е регистрирала в друго свое решение, но непризнавайки легитимното според същия този устав мюсюлманско ръководство, което единствено би могло да свика легитимна мюсюлманска конференция. Регистрирайки обстоятелството, че Решение №6 и Решение №7 са извършени в един и същи ден освен нарушението на Закона, тя поставя и в невъзможност ВМДС да обжалва вписването на нелегитимното ръководство. И в Решение №8 /Приложение №18/ тя отхвърля протеста на делегати на НЕЛЕГИТИМНАТА мюсюлманска конференция, относно решенията за избор на Ръководство и Устав, които тя вписва с Решение № 7/11.05.2005 г. Съдия Анна Баева лишава ВМДС от представителни функции. Пристрастно и в противоречие на Закона тя дава легитимност на ръководство, избрано на Нелегитимна мюсюлманска конференция, като измислят обстоятелства за свикването на конференцията, както и умишлено възпрепятстват делегати на конференцията и самия ВМДС да получат справедлива съдебна констатация.
ВМДС завежда веднага жалба в САС с искане за отмяна отказа на съдия Анна Баева да впише ръководството в Решение № 6. По този повод многократно е изискван и оригинала на делото от СГС. СГС отказва, както на САС така и на ВМДС да предостави делото. Едва на 28.11.2005 г. делото е изпратено на САС по повод образуваното дело във връзка с жалбата на ВМДС.

На 29.12.2005 год. САС се произнася окончателно без право на обжалване относно отказа на съдия Анна Баева и се разпорежда да се впише ръководството на ВМДС с Определение от 29.12.2005 год. /Приложение №19/. С това Определение валидно за в бъдеще, САС еднозначно се произнася кой представлява Мюсюлманското изповедание, а именно, ВМДС с председател Недим Хафъз Ибрахим Генджев.

На 09.01.2006 год. СГС издаде удостоверение за актуално състояние на ВМДС с председател Недим Хафъз Ибрахим Генджев /Приложение №20/.

На 24.01.2006 год. СГС издаде второ удостоверение от, което също е видно, че Мюсюлманското изповедание се представлява от ВМДС с председател Недим Хафъз Ибрахим Генджев /Приложение №21/.

На 17.01.2006 год. СГС - Фирмено отделение издава Писмо, на което няма никакво право. Фирменото отделение може да издава единствено Решения, Определения и Удостоверения за обстоятелства относно фирмените дела на Юридическите лица, но не и писма, в които да посочва валидността на юридическата личност и нейното представителство. Това Писмо изразява обстоятелство, че към дата 17.01.2006 год. вписаното вече ръководство на ВМДС с представител на Мюсюлманското изповедание не представлява Юридическото лице „Мюсюлманско изповедание”, а то се представлява от ръководството, регистрирано с Решение № 7/11.05.2005 год.

В регистъра на фирмено отделение се появява изненадващо, без каквото и да е основание, неизвестно от кой поставено обстоятелство, че след всички вписвания легитимно е ръководството утвърдено с Решение №7.

Под пряката диктовка на Светлин Михайлов в съда се извършват груби манипулации в полза на определена страна по делото на Мюсюлманското изповедание. Това се извършва с актове, които нямат нищо общо с легитимната съдебна практика. След като съдия Анна Баева извърши всички тези манипулации е отзована, като председател на 8-ми състав на Фирмено отделение на СГС по ф.д. №1659/2003 г. и е назначена като съдия в Търговско отделение. В същото време съдия Казакова е издигната на пост в СГС по фирменото дело на Мюсюлманското изповедание. Съдия Казакова е третата съдия по фирменото дело пряко ангажирана от Светлин Михайлов със съдебния спор на МИ.

Образувано е дело №9/2006 год. в СГС за заличаване на Решение № 7, чрез което дело ще се реши проблема с последното вписване на влязло в сила решение на САС.

Председателят на СГС Светлин Михайлов проявява изключителна активност и заинтересованост и по това ключово дело № 9/2006. След второто насрочване на редовно заседание по дело № 9/2006 г.  Председателят на СГС Светлин Михайлов отзовава устно един съдия, назначава писмено друг - председателя на Фирмено отделение на СГС съдия Наумова , след което отзовава и нея, назначавайки трети, а именно, съдия Казакова - председателка на 8-ми състав. Разбирайки, че има конфликт на интереси и съдия Казакова не може да гледа дело, за което е отговорна, то в съдебно заседание влиза отново съдия Наумова, която този път е без валидна заповед. В случая липсва, какъвто и да е случаен подбор на съдиите за гледане на въпросното дело.
Под диктовката на Светлин Михайлов съдия Наумова отлага гледането на дело № 9 за след 6 месеца. Отправена е жалба за бавност към САС от ВМДС, която отново е възпрепятствана за нормално разглеждане от Светлин Михайлов, чрез задържане на оригинала на делото при себе без правно основание за това.
На 29.12.2006 г. СГС се произнася с Решение по гр.д. № 9/2006 г. за провъзгласяване нищожност на решенията на Националната мюсюлманско конференция, проведена на 20.03.2005 г., като НЕОСНОВАТЕЛНО И НЕЗАКОННО.
Страните по гр.д. 9/2006 г. обжалват Решението на СГС пред САС и с Решение № 396/07.05.2007 г. САС ОТМЕНЯ Решението от 29.16.2006 г. по гр. дело №9/2006 г. на СГС иПОСТАНОВЯВА, че решенията приети на Националната мюсюлманска конференция на 20.03.2005 г. са НИЩОЖНИ поради противоречие с императивни разпоредби на Закона за вероизповеданията и Устава на МИ от 07.08.1996 г.

На 08.01.2008 г. ВКС с Решение № 982 ОСТАВЯ в сила решението от 7 май 2007 г. по в.гр.д.№396/2007 г. на САС, ГК, 5 състав.

На 06.03.2008 г. СГС издава определение, с което насрочва Извънредна мюсюлманска конференция за 19.04.2008 г. в противоречие със закона за Вероизповеданията и Конституцията на Република България. 

На 17.04.2008 г. Установихме при проверка по фирменото дело на Мюсюлманското изповедание, че за да свика Национална конференция на 19.04.2008 г. съдът се е позовал на Устав, който е изцяло фалшифициран. Този устав се съдържа в том І, наименован Молба за свикване на Национална мюсюлманска конференция на 19.04.2008 г. и е приложен към молбата за свикване на Национална мюсюлманско конференция насрочена с Определение от 06.03.2008 г. на СГС по ф.д. № 1659/2003 г. Приложеният устав по съдържание се различава съществено от оригиналния устав, като на същия са поставени от неизвестни лица пресни печати на главно мюфтийство и на висш мюсюлмански духовен съвет.

Уставът е заверен за вярност от Х. Хасан и носи ясен печат на Главно мюфтийство и Висш мюсюлманки духовен съвет. Самата молба за свикване на Конференцията е подадена в регистратурата на съда от Саддетин Фехим Зиннорейн и Стефан Александров Ангелов.

При проверка по ф.д № 1659/2003 г. се установява, че към молбата за свикване на конференцията, приложеният Устав е с изцяло обновени страници и с променено съдържание на чл. 64, ал. 2 от Устава. В текста на разпоредбата е добавено, че Уставът позволява свикване от „от районния съд”. В ТОМ ІІ, лист от 288 до 318 на фирмено дело № 1659/2003 г. е приложен оригиналният Устав на Изповеданието от 07.08.1996 г., който е изискан и изпратен официално с писмо от Министерски съвет на РБ, и който на всяка страница е заверен с печат на Министерски съвет. В този устав такъв член 64, ал. 2 като горепосочения не съществува. 
При направената справка по фирменото дело се установява, че оригиналният Устав находящ се в кориците на Фирменото дело ТОМ І лист от 99 до 125 е така наречения подменен и фалшив Устав с печати на Мюсюлманско изповедание-главно мюфтийство и Висш мюсюлмански духовен съвет. 
За да свика конференция съдът е бил заблуден от представения неистински документ, въз основа на който с Определение от 06.03.2008г. е свикал Национална конференция за 19.04.2008г. Това се установява категорично при проверка с оригиналния устав на изповеданието от 1996г., който е официално депозиран и прешит по кориците на фирмено дело №1659/2003 г. на Мюсюлманското изповедание, том ІІ.

ВМДС завежда гражданско дело  в СГС гр.д.№84/2008 год. Срещу направените писвания на решенията на конференцията, проведена на 19.04.2008 год., като основното искане е да се произнесе съдът по казуса – използван ли е фалшив/ подправен и неистински / Устав на Мюсюлманското изповедние, и ако е така, да се прогласи нищожност на решенията и да се извърши заличаване на приетите актове на тази конференция - избрала Мустафа Хаджи за главен мюфтия и приела нов ВМС и Устав. Първата инстанция се произнася срещу направените искания и в нарушение на материалния закон и практика на съдилищата. На 13.08.2009 год. С Решение № 1154 на САС 5 състав  РЕШИ :
ОТМЕНЯ изцяло решението от 26.03.09 г. На СГС 5- състав по ф.д. №84/84 и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.4 от ГПК , че Уставът за духовно устройство и управление на Мюсюлманското изповедание в Република България, представен пред СГС по ф.д. №1659 /03 СГС 8-ми състав с молба вх. № 19226/29.02.08 год. е НЕИСТИНСКИ И ПОДПРАВЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно онснование чл.124 ал.1 от ГПК, предявен от Недим Хафъзибрахим Генджев срещу Мюсюлманско изповедание, че решенията приети на извънредната мюсюлманска шура на 19.04.08 год. са нищожни поради противоречие със Закона за вероизповеданията и Устава на Мюсюлманското изповедание от 07.08.1996 год.
ЗАЛИЧАВА вписванията в регистъра на вероизповеданията при СГС по партидата на религиозната институция „МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ” том 1 стр.1, извършени с решение №9 от 22.04.08 по ф.д. №1659/03 г. На СГС 8 –ми състав.
Това решение в законовия срок е обжалвано пред ВКС  с искане за касационно разглеждане от Мустафа Хаджи. ВКС в съответния срок с определение  №349 от 12.05. 2010 год.  НЕ ДОПУСКА  касационно обжалване на решение №1154 от 13.-8.2009 год. на Софийския апелативен съд, търговско отделение , пети състав, постановено по в.гр.д. № 1295/2009 год.
В мотивите към определението, което е със сила на тълкователно решение относно практиката на съдилищата се казва :

  1. „..............За да уважи искът по чл.124, ал. 4 ГПК и да признае представения с  молба  устав за неистински и подправен, САС е приел, че този устав не е приет и не отговаря по съдържание на заверения от Министерски съвет Устав от 1996 год. Счетено е, че съгласно действащата нормативна уредба към 1994-1996 год. уставът, представен за утвърждаване от Министерски съвет или упълномощен от Министър-председателя е следвало да съдържа негов подпис. Направен е изводът, че в съответствие на Закона за вероизповеданията /отм/ и Устава на „Мюсюлманското изповедание” чл.65, т. 2, за да породи правното си действие спрямо юридическите и физически лица, държавните органи и институции и обвърже с нормите си членовете на религиозната общност, уставът следва да бъде утвърден от МС.....”
  2. „.............Прието  е, че ЗЮЛНЦ е неприложим закон в работата на религиозните организации, както поради изричното му изключване с параграф 2, ал. 2 от с.з., така и с оглед на прогласения в член 13, ал. 2 от Конституцията на Рупублика България и чл. 4, ал.1 и ал. 2 от Закона за вероизповеданията принцип за ненамеса на Държавата във вътрешните работи на вероизповеданията, ПОРАДИ КОЕТО СЪДЪТ НЯМА ПРАВОМОЩИЯ ДА СВИКВА ВЪРХОВНА МЮСЮЛМАНСКА ШУРА.......”
  3. „..............Съдът е приел, че решенията са НИЩОЖНИ и поради допуснати нарушения по провеждането на конференцията в нарушение на задължителнития за общността Устав, приет на 02.11.1994 год. – участието като делегати на щатни работници- специалести, координатори, секретари, готвачи, шофьор, участието на имами, които не са били назначени по предвидения в чл. 45, от Устава ред, а други са починали / чл.63, чл.45 и чл.43 от действащия Устав/.....”
  4. „.................Правният въпрос за СЪЩНОСТТА на делото е заверен от оторизиран орган частен документ е поставен общо, а не с оглед на конкретния казус по делото. От значение за преценката налице ли е приложното поле на факултативно осъществявания от ВКС инстанционен контрол е, дали формулираните в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са такива, имащи значение за изхода на делото или имат само хипотетичен характер, в случая това са въпросите, дали представения пред СГС с молба от 29.02.2008 год. устав е НЕИСТИНСКИ/засягащ авторството на документа/. Отсъствието на първата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК е достатъчно основание, за да се откаже допускане до касационен контрол на въззивното решение.

В обобщение можем да направим следната равносметка:

ПРИЕТИТЕ ПОСЛЕДНИ РЕШЕНИЯ НА ВКС И САС СА ОТНОСИМИ КЪМ ПРОВЕЖДАНЕТО НА ЕДНА КОНФЕРЕНЦИЯ С ДОКАЗАНО ПОДПРАВЕН И НЕИСТИНСКИ УСТАВ И ЗАСЯГАТ ЛИЦА, КОИТО СА СЕ ПОЗОВАЛИ НА НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ ПРАВНИ АСПЕКТИ, ЗА ДА УЗУРПИРАТ ПОСТИГНАТА ЧРЕЗ ДРУГИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПРАВНА ЛЕГИТИМАЦИЯ МЮСЮЛМАНСКОТО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ.

РЕШЕНИЯТА ЗАСЯГАТ ПРАВНОНЕВАЛИДНО, НАСТЪПИЛИ ОБСТОЯТЕЛСТВА И ЗАЛИЧАВАТ РЪКОВОДСТВО, КОЕТО С ИЗМАМА СИ Е ПОСЛУЖИЛО, ЗА ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ ПРАВНИЯ СТАТУТ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕТО ЗА ЛИЧНО ОБЛАГОДЕТЕСТВУВАНЕ.

ПОСЛЕДНИТЕ РЕШЕНИЯ НЕ РЕШАВАТ ВЕРСКИ ВЪПРОСИ, А ПРОВЕЖДАТ ЗАКОНА В НЕГОВАТА СТРОГОСТ СРЕЩУ ЛИЦА , КОИТО СА ГО НАРУШИЛИ.


 


 

Хадис

Предава се от Ебу Зер(р.а.), че: Той чул Пратеника на Аллах(с.а.с.) да казва: “Този който иска това което не притежава(в съда) не е от нас. И ще намери мястото си в огъня на Джехеннема.”


bottom

© 1992 - 2010 Всички права запазени!.